Details

Изчисляване на датата на Великден

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на страстната седмица.Църковното пролетно равноденствие е на 21 март.

Например ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.

Разликата в датите

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват „идеализирания“ Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлиянския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати луната има различно положение, тринадесет дни представляват приблизително половин месец.

Великден по дати
за източните и западните църкви
от 2010 до 2020 година

Година    Западни         Източни

2010        4 април
2011        24 април
2012        8 април         15 април
2013        31 март         5 май
2014               20 април
2015         5 април         12 април
2016         27 март         1 май
2017              16 април
2018         1 април          8 април
2019         21 април       28 април
2020         12 април       19 април
Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Български обичаи

Великденски яйца от БългарияВ България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде!