Относно Закон за българския жестов език 2

Details

Здравейте на всички,

Сега ще говорим за образование на глухите. Всичко, свързано от предучилищно до висше образование с фокус върху образование за глухите.
В предишното видео ви разказахме, че в специалните училища трябва да има преподаване чрез жестов език. Всички учебни предмети да се преподават чрез жестов език, което води до задължително владеене на жестов език сред учителите. Да се поощрява задължително включването на глухи преподаватели. Обаче, гледната точка на чуващите хора е неясна. Просто е, трябва процесите, свързани с подобряването на образованието на глухите да се водят глухите в сътрудничество с чуващите хора. Виждаме в миналото в трите специални училища в София, Пловдив и Търговище нещо подобри ли се? Не, защото тези, които управляват тези училища реално не се допитват до глухите хора да видят кое е най-доброто за образованието на глухите деца. Не се правят никакви анализи, проучвания и допитвания до глухите хора, които като завършат училище да се види тяхното развитие – как се справят с реализацията си. Нищо не е направено до този момент. Трябва, хората които се занимават с образование задължително да приобщят глухите хора в този процес и заедно да работим и да създаваме качествено образование за глухите. Неслучаен е девиза: НИЩО ЗА НАС БЕЗ НАС! Това означава, че ако глухите заедно с тези, които работят в системата на образованието на глухите започнат да работят заеднос глухите само тогава ще има реална промяна към подобрение. В противен случай, нищо няма да се получи и затова отстояваме този девиз – Нищо за нас без нас! Затова искаме да информираме обществото, че само чрез работа заедно ще успеем да подобрим положението. Управлението на специалните училища трябва да включват повече глухите хора в дискусии и обсъждания как да се направят промените в системата на образование и да подобрим образованието за глухите. Как да се случи това – представители на организации на глухи, експерти по образование за глухи и ако нямаме достатъчно можем да се допитваме за съвет и насоки от чужди експерти по образование за глух. Чуждата експертиза можем да я адаптираме за българската действителност и да въвеждаме по този начин нови практики в подкрепа на образованието за глухи. Всичко това е напълно възможно. Досега говорихме за специалните училища.
Сега да се насочим към масовите училища. Всички знаем, че глухият ученик в масово училище не е имал никога жестов преводач или специалисти владеещи жестов език. Масово глухите ученици присъстват в час, но пропускат информацията като цяло, защото липсва достъп. Масово като глухи ученици сме свикнали да се опитваме да четем само по устни или да преписваме материали и записки от съучениците си. Естествено обаче това по никакъв начин не осигурява на 100% до информация. Поради тази причина заради оскъдния достъп до информация, огромна част от глухите ученици изостават в учебния процес не защото са глухи, а защото липсва достъпно образование за глухи. Поради тази причина трябва и е задължителен диалог и сътрудничество между глухите и чуващи как да се намерят най-добрите решения за качествено и достъпно образование за глухи. Знаем, че има ресурсни учители, които би трябвало да подкрепят глухия ученик, но той не подкрепя напълно по всяко време в целия учебен процес, защото работи с много деца с различни увреждания. Има вариант да се мисли как да има жестов преводач в класната стая. Докато учителя преподава, жестовият превежда цялата информация и така глухия ученик има пълен достъп до цялата информация. Много спорове имаше по темата дали жестовият преводач има място в класната стая или не. Сега в последния вариант на проектозакон е включен жестов преводач, но се оказва, че бюджет за този жестов преводач трябва да бъде отговорност на глухия ученик да намери решение за него. А ресурсни учители винаги е имало и просто ни оставят само с това да ползваме ресурсен учител, който се покрива от държавата, но при избор на жестов преводач трябва да се съобразяваме с квоти и брой часове като преводаческа услуга. Ето по този начин пак сме притиснати. Трябва да има реален избор – има ученици, които жестов преводач, а други ученици ресурсен учител. Несправедливо е – има държавен бюджет за ресурсни учители, ама за жестови преводачи няма. Трябва да се застъпваме родителите на глухите ученици да виждат, че имат право на избор между ресурсен учител и жестов преводач.
Сега искаме да говорим за висшето образование на глухите хора. Дават ни квота до 120 часа годишно. А това реално отговаря ли на нуждите на глухия студент? За цяла една година с безброй много лекции. Възможно ли е този брой часове да е достатъчен? Ние се борим и се застъпваме да се махне ограничението. В зависимост от нуждите на глухия студент и броя часове лекции да бъдат автоматично покрити с жестов превод. Да, вярно е, че жестовите преводачи са малко в момента, но ако законът е направен така, че да уважава и регламентира ясно професията на жестовия преводач и в същото време да покрива наистина реалните нужди на глухите хора, то неминуемо ще се появят нови жестови преводачи и разбира се при наличието на бюджетни средства за жестов превод ще има мотивация. Ще се случи това, но е важно да се борим за висше образование да е напълно достъпно за глухите студенти без абсолютно никакви ограничения.
И така, да обобщим:

1. Специалните училища да имат реални възможности за преподаване чрез жестов език
2. В масовите училища да има избор между жестов преводач и ресурсен учител от страна на глухия ученик и неговите родители.
3. В системата на висшето образование глухите студенти да имат неограничен жестов превод според техните реални студенти за да са напълно равнопоставени на всички студенти.

В следващото видео ще говорим за следващата глава ще говорим за достъп чрез български жестов език.

#НищоЗаНасБезНас #ОбразованиеЗаГлухи #ЗаконЗаБългарскиЖестовЕзик
Напишете съобщение…