Глух моторист обиколи света и дойде в Пловдив (1част)

Details

Ищван Марко е глух по рождение. Наскоро той мина с мотоциклета си през България на път за Грац след една година пътуване из целия свят.

Той е роден в Румъния, но сега живее в Австрия с жена си и малката си дъщеря.

Зад него през тази година са останали много приключения и срещи с непознати хора с интересен начин на живот.

Ищван Марко не е могъл да ги чуе, но ги е видял и ги е опознал.

„Думите –  пише той в своя дневник, -не са важни и не са единствен източник на информация . Даже само с мимика и жестове можете да почувствате противника си още по-пълноценно.”

Много знаци са международни, но има и специфични за отделните страни. Но с ръце и съответно изражение на лицето може да се постигне нормален диалог.

Конструкцията на 32 – годишния мотор на Марко е е изпълнена след дълго проучване и планиране. Той е търсил информация в Интернет, проучвал е опита на други пътешественици. Опознал е всяка гайка или болт, които могат да се повредят.

„Един приятел ми показа всичко, което можеше да се обърка –разказва Марко,- ние сме пробвали гуми, вериги, движение по неравен терен, засядане и измъкване от калта и т.н.”

Жена му го подкрепя напълно от самото начало. Заедно спестяват 20,000 евро, които би трябвало да стигнат като бюджет за пътуването.

„Винаги съм разбирала страст му към пътешествията“, казва тя.

Марко иска да докаже, че и един човек с увреждания може да води напълно нормален живот. В Грац го е доказвал постоянно в работата си, сега го е доказал и с околосветското си пътуване.

Интересно преживяване има в Йордания: „Местни хора, които нямаха нищо, ме поканиха да остана с тях в пещерата, в която живееха, и да споделя храната им ..“ Първото голямо разочарование е на границата със Судан. Поради гражданската война и наводненията той не може да влезе в страната и трябва да жертва голяма част от бюджета си, за да лети до Кения.

В Африка няма проблеми с бензина. „Там можете да получите бензин в кофи или бутилки, но преди  зареждането с гориво винаги съм тествал това, което ми продават – поне на мирис”.

В Замбия и Намибия, той е бил впечатлен от животните там и даже е могъл да се гушне с питомен рис.

На нос Добра Надежда натоварва мотора си на кораб, а сам лети със самолет до Буенос Айрес. Там чака три седмици, докато дойде корабът с мотора. През това време се среща с много интересни хора.

Пленителен е пътят до Огнена земя. „Пътищата в Южна Америка са по-добри от африканските пътища. Затова и там напредвах по-бързо. Преминах през Уругвай, Парагвай и Бразилия до Боливия – през пясък, камъни, прах и гъста мъгла в планините.”

Много пъти едвам избягва сериозни инциденти. Най-труден е пътят в Еквадор, където стига след пътуване през Чили и Перу, там пътят е най-тесен, а склоновете най-стръмни отвсякъде.

С  ферибот от Колумбия Марко стига до Панама, защото няма път между двете страни.“ През Коста Рика и други страни от Централна Америка достига Мексико. Продължава към Азия, в Япония не признават шофьорската му книжка и трябва да си извади нова.

Ищван Марко пристига с ферибот до Русия, минава през Москва и след това продължава през  Украйна, Молдова, Румъния и Унгария на път за Грац, където след 365 дни пътешествие ще види семейството си

Зад Ищван Марко остават 60.7 хиляди километра и преминаване през 40 страни. „Трябваха ми 3020 литра бензин, имах девет за щастие не много сериозни инциденти, в Корея трябваше даже да ми извадят зъб – казва пътешественикът накрая.”

Марко е направил и много снимки, иска да разкаже преживянато в книга – стига да се намери издател.

Книгата трябва да остане като документ, който да докаже, че макар и глух, можеш да реализираш своята голяма мечта. И да намериш приятели в целия свят.

http://markoxtz.wavez.at/

http://www.marko6601.de.tl/