Взаимно интервюира Гари Малковски

Details

Взаимно интервюира Гари Малковски. Той е първият глух парламентарист в Канада, както и първият глух парламентарист в света, който да засегне темата за законодателството свързано с езика на жестовете, по-специално американския жестомимичен език (АЖЕ).

Иван:         Моля представете се.

Гари:                  Здравейте! Казвам се Гари Малковски.

Иван:         През коя година сте роден?

Гари:                  Роден съм през 1958 г. (в Хамилтън, Онтарио).

Иван:         Разкажете ми за семейството си.

Гари:                  Майка ми и баща ми са чуващи. Брат ми и сестрите ми също чуват. Аз бях единственото глухо дете в семейството.

Иван:         Откъде са родителите Ви?

Гари:                  Баща ми е от Полша, а майка ми – от Франция.

Иван:         В какво училище учихте?

Гари:                  Ходих в училище за глухи, когато бях на 5 години.

Иван:         Разкажете ми за себе си – от времето, когато сте ходили на училище до завършването на университета.

Гари: В училището, което посещавах, не се преподаваше на жестомимичен език. Те ни преподаваха устно, което беше неразбираемо за мен. Поставиха ме в клас приспособен за деца, които не можеха да чуват, да четат и пишат или да разбират. От 5 до 15-годишна възраст не можех да разбирам напълно. Имаше и други глухи ученици, които бяха по-умни от мен, но не можех да се съревновавам с тях. Гледаха на мен като на неграмотен. По време на спортните занимания, един много добър мой приятел (обичах да играя спорт, бях много добър в това) ми каза, че би трябвало да уча в Университета Галодет. Университетът Галодет е единственият университет за глухи в света и се намира във Вашингтон, окръг Колумбия, в САЩ. Той ми каза, че ще се справя и трябва да кандидатствам. Помислих си, че може би наистина ще отида. Затова попитах учителя и директора на училището дали мога да положа приемния изпит. Те ми отговориха, че не бих успял, защото не можех нито да чета, нито да разбирам. Все пак аз настоявах, че искам да опитам. Както се и очакваше, не разбирах въпросите, но дадох най-доброто от себе си. Когато пристигна писмото с имената на приетите кандидати, моето име беше в списъка. Бях приет. Това беше шок за мен, както и за учителите и администраторите в училището. Как ли бях успял да взема изпита и да бъда приет? Както и да е, заминах за Университета Галодет, когато бях на 17 години. Бях доста млад и уплашен, напълно шокиран. Досега никога не бях виждал глух учител или пък чуващ учител, който да използва свободно жестомимичния език. Не бях виждал жестомимичен преводач или надписи за глухи. По онова време нямаше компютри. Бях в състояние на пълен културен шок. Не можех да чета или пиша, но полагах търпеливи усилия. Работих здраво, учейки как да пиша. Социализирах се с глухи приятели, които бяха изключително умни. Потопих се изцяло в тази среда и останах там пет години. Учих психология и това ми позволи да разбера как да помагам на глухите хора, като защитавам правата им. Получих бакалавърска степен по психология и социално дело. Останах още две години, за да взема и магистърска степен в рехабилитационно консултантство. Включих се в защитата на правата на Глухите хора. Учих се чрез наблюдението на множеството политически протести, които се провеждаха във Вашингтон. Това ми позволи да разбера как да се занимавам с политика. Работих в Канадското Чуващо Общество (КЧО), обслужваща агенция, която подпомагаше глухите, оглушалите и трудночуващите, както и други лица, като им помагахме да си намерят работа. Докато работех, консултирах много хора, които не можеха да чуват и говорят, но използваха свободно жестомимичния език. Те умееха да се изразяват много добре чрез жестовете. Ядосвах се, че съществуват толкова много бариери и затова се включих в Асоциацията на Глухите в Онтарио (АГО), провинциален клон, свързан с Канадската Асоциация на Глухите (КАО). Беше сформирана комисия и започнахме да информираме хората за правата на глухите. По това време в Университета Галодет течеше кампанията Глух Ректор Сега, като глухите студенти настояваха за назначаването на глух ректор. Взаимствахме този модел и за АГО, но исканията бяха да се назначават глухи учители, глух директор, както и да се признае жестомимичният език (АЖЕ). Темата ни беше Глухо Онтарио Сега, заедно с Глухи Учители Сега и Жестомимичен Език Сега. Протестът ни привлече повече от 1000 глухи хора. Искахме да бъдем чути от провинциалното правителство.

Протестите привлякоха вниманието на провинциалното правителство. Включиха се и медиите и отразиха новината в цяла Канада. Дадох на Иван DVD от протестите, за да може да го сподели и с вас. По време на периода на кампаниите за права, ставах все по-известен в общността на глухите, както и сред чуващите. Някои хора се свързваха с мен, за да проверят дали бих проявил интерес да вляза в парламента като провинциален депутат. Ходих от врата на врата и бях избран за депутат. Чуващите хора гласуваха за мен. Бях първият глух парламентарист в Онтарио и в цяла Канада. Взех участие в прокарването на закон, който позволи на училищата за глухи да продължат дейността си и това доведе до наемането на 86 глухи учители, глух директор, като освен това университетът стартира програма за обучение на глухи учители. КЧО успя да увеличи броя на служителите си на 450, с 20 регионални офиса в Онтарио с глухи директори, мениджъри и надзорници.

В момента работя като специален съветник към президента и главния изпълнителен директор на КЧО.

Иван:         Как бяхте избран за парламентарист в правителството на Онтарио?

Гари:                  Как бях избран за парламентарист в правителството на Онтарио, по-специално като помощник на Министъра на образованието? Бях добър приятел на бившия депутат от Новата Демократическа Партия (НДП), Ричард Джонсън. Той ме окуражи да взема участие заедно с жестомимичен преводач и ме научи как да защитавам правата на Глухите и как да използвам медиите, за да разпространя посланието си. Той ме научи и как да давам добри презентации и как да се представям. Винаги бях придружавам от квалифицирани жестомимични преводачи, които също така имаха политически умения. Когато бях избран, ми дойде идеята да поставя пред себе си табелка с надпис „Глух съм, гласувайте за мен“ и това привлече вниманието на медиите на чуващите. Много съм добър в правенето на силни изказвания и даването на вдъхновяващи презентации, които мотивираха хората да ме изберат.

Иван:         В момента сме в парламента на Онтарио заедно с бившия провинциален депутат от НДП, Гари Малковски. Гари седеше в далечния ъгъл с двама преводачи на законотворческия етаж. Всички други депутати бяха чуващи, а Гари е бил депутат от пет години. Бях вдъхновен от факта, че Гари е първият глух парламентарист и оценявам възможността да се срещна с него. Гари ме разведе из сградата и ми разказа интересни истории.

Гари:         Да, когато ме избраха, аз бях първият нечуващ човек, общуващ основно на американски жестомимичен език. Седях в далечния ъгъл и двама преводачи стояха на законодателния етаж недалеч от мен. Аз бях избран през периода от 1990 до1995 година, пет години в качеството на член на областния парламент в групата на Нова демократична партия. Това означава, че всеки човек с увреден слух може да бъде избиран като член на  парламента и да взема участие в законодателната власт. Всеки българин с увреден слух може да участва в политиката и да бъде избиран като член на парламента.

Иван:         Налагаше ли Ви се да говорите или да пишете? Само на американски жестомимичен език ли общувахте?

Гари:         Не, никога не говорих, аз не чувам, роден съм глух, посещавах училище за хора с увреден слух, основният ми начин на общуване е американския жестомимичен език, аз все още съм глух. Но се справям!

Иван:         Благодаря ви, Гари, за това, че споделихте с нас историята ви на първи парламентарист с увреден слух.

Гари:         По време на гласуването в законодателния орган всички светлини бяха конфигурирани така че да мигат, когато бяхме задължени да се качим, за да гласуваме за някой закон. Предоставиха ми шест преводачи на жестомимичен език, които бяха на разположение за мен през денонощието и през цялата седмица. Това ми даде възможност да общувам с Ричард Джонстън относно наемане на глухи учители и не само за това, аз бях в състояние да комуникирам с членовете на праламента в моя административен окръг. Това ми даде възможност да се застъпвам за правата на нечуващи учители в местните училища, да се включа в програмата «Чист въздух» (околна среда), да подпомагам на децата, живеещи в бедност, да подкрепям хора, които не могат да си позволят да плащат ежемесечните такси за консумативи, аз им оказах помощ в получаване на намаления за плащанията им. Грижих се не само за правата на нечуващи хора, също така се застъпвах за хората с увреждания, търсих средства за финансиране на проекти, и давах многобройни презентации. Давах презентации на местно ниво, също бях поканен от хора по целия свят, пътувах из Канада, САЩ и Европа. Посетих конгресите на Световната федерация на глухите в Япония, Австрия и Испания, и давах презентации в качеството ми на първия нечуващ парламентарист.

Сега има 15 нечуващи парламентаристи по целия ​​свят. Техният брой се увеличава, и това е чудесно. Има по един в Унгария, Гърция, Австрия, Южна Африка, Исландия и Китай. Започват да се появяват по целия свят. Вижте ме, аз съм нечуващ, аз не мога да говоря, не мога да чувам, не мога да чета по устните – и все пак, аз мога да комуникирам с помощта на жестомимичен език. Това за какво говори? И вие МОЖЕТЕ. Не е задължително да можете да говорите или да чувате. Погледнете мен! Аз съм напълно глух, безнадежно глух! Не мога да говоря! Не мога да чета по устните! Това доказва, че съм в състояние да бъда полезен в света на чуващите и да участвам като парламентарист, както и в света на глухите. Това е подбуждащ сигнал! Важното е да ​​стоите далеч от идеята „не мога“, и да промените мисленето си на „И АЗ МОГА“. Променете отношението си към хората от „Аз не мога“ на „И АЗ МОГА“ и не позволявайте на другите да ви казват, че вие не можете. Всеки има нужда да промени мисленето си и отношението си към това, че и глухите „могат“.

Иван:         При посещение на Областното правителство в Онтарио ме помолиха да подпиша книгата за гости. Подписах книгата за гости с името си, написах откъде съм и датата на посещението.

Иван:         След обиколката на Куинс Парк трябваше да върна значката на посетителя при напускане.

Иван:         Какво искаш да кажеш със звукизъм? Можеш ли да го обясниш?

Гари:         Знаеш ли това е, когато видиш как чуващите хора те гледат и подчертават, че си глух. Те все едно казват: „Съжалявам, че не чуваш, не можеш да говориш и не си интелигентен.“ И онези глухи хора, които могат да говорят, в някаква степен да чуват и са интелигентни, гледат отвисоко на останалите нечуващи. Това е високомерно отношение към другите. Вижте, въпреки че не мога да говоря, не  чувам, не мога да чета по устните, но успях да сформирам собствено мислене, аз съм интелигентен. Проблемът е в чуващите и глухите, които ни гледат отвисоко. О, да, има глухи хора, които могат да изказват мнението си, или се изразяват добре, представят се като интелигентни, и се държат арогантно към другите, мислейки ги за необразовани. Това е толкова погрешно! Това е неприемливо! Това е звукизъм. Нека да го подчертая, техен Звукизъм!

Важно е да се разбере, че ако си потиснат заради това, че не чуваш, това е звукизъм. Глухите не могат да работят, понеже не чуват? Глухите не могат да четат по устните? Това е звукизъм!

Лидерите на общностите на глухите, които показват, че са умни и могат да се изказват добре, отблъскват нечуващите – това е звукизъм!

Това, което наистина е важно, всички хора с увреден слух да могат да работят, както и да използват  жестомимичния език за общуването. Нагласата «той не може» е звукизъм! Кой има право да съди, дали можеш или не? Това е неприемливо! Можеш! Погледни ме! От детството си не можех да разбирам, не можех да говоря и не можех да пиша. Погледни ме сега, само това доказва, че мога. Аз бях в състояние да се изразявам естествено с помощта на жестомимичен език. Чуващите хората ме избират като парламентарист. Светът го вижда. Това показва, че и други глухи могат да го постигнат. Аз победих звукизма. И вие ще успеете!

Иван:         Може ли да обясните разликите в отделни групи и културата на нечуващите?

Гари:         Кой е изобретил електрическата крушка? Нечуващ учен! Кой е измислил жестомимичен език? Глухите хора от преди много години. Това показва, че хората с увреден слух могат да постигат нещата! (Ако можете да мечтаете, значи можете и да го направите). Важно е да се разбере, че в общността на глухите има отделни групи – те са културно глухи, глухи, не можещи да говорят, с частично увреден слух и оглушали. Тези групи са най-различни. Всички те използват различен метод на общуване, и се изразяват по различен начин, имат различни емоции. Чуващите хора гледат на тях отвисоко и това е звукизъм. Важно е да се приеме отделна група. Би било добре за глухонемите да научат жестомимичен език и ние трябва да ги подкрепим. Хора, загубили възможността да чуват, които желаят да научат жестомимичния език, също трябва да имат такава възможност. Ние трябва да ги насърчаваме. Не би било подходящо чуващите да ни обезкуражават и обезсърчават. От значение е да се разбере, че никой не трябва да определя, дали това е правилно или погрешно. Ако ги угнетяват, това е много погрешно! Ако един глух човек иска да се научи да се изказва, това е негов избор и ние трябва да го уважаваме. Ако проявят желание да научат жестомимичен език, те трябва да бъдат насърчени и получат помощ в това. A културно глухите индивиди, които свободно общуват на американски жестомимичен език, отхвърлят онези, които не искат да имат погрешна нагласа. Наистина е важно да се уважават всички. В действителност, когато срещнете такива хора, които нямат увереност в себе си, трябва да им помогнете да променят нагласата си. Вие трябва да ги насърчите да променят начина си на мислене.

Иван:         Необходимо ли е да се запази жестомимичен език, и какво може да бъде направено, за да се запази Българския жестомимичен език? ( Виж видео от Иван с книга по американски жестомимичен език)

29. Гари: Важно е глухите хора да запазят жестомимичния език. С това би трябвало да се занимава група на хората с увреден слух. Слуховата лингвистика може да е от полза, но само в ролята на съветник. Само групата на хората с увреден слух могат официално да приемат жестомимичен език. Зачитане на правата на техен жестомимичен език – от лингвистична гледна точка. По-скоро е важно  да се правят изследвания въз основа на изразителен език, а не на слуховата му форма. Изследването трябва да се основава на няколко категории информация, включително лексикално разграничение, граматическа структура, съдържание на прилагателно или наречия, както и лекционни функции въз основа на пози или движения на тялото, главата, веждите, очите, бузите и устата. Жестомимичният език принадлежи на глухите, това е тяхно право. Сега все повече хора започват да учат този език, особено чуващите родители, желаещи да обучат своите бебета. Спортните организации, особено рефери, използват ръчни сигнали. На работното място работници жестикулират с ръце, за да общуват. На летището може да има лице, което използва знаци с ръце. При гмуркането могат да се използват жестове, за общуване. Това е начин на общуване. Чуващите хора неизбежно трябва да признават, че хората с увреден слух могат да комуникират, като изразяват своите мисли. Необходимо е никой да не възприема глухия като такъв, а по-скоро като човек, който може да сподели мислите си и това може да стане чрез жестомимичния език. Така че само група от лица с увреден слух са тези, които могат официално да одобрят разработка на книга за българския жестомимичен език. Един човек не може да го направи, това трябва да бъде група от глухи хора, които колективно се споразумяват за определяне на българския жестомимичен език. За да се получи една книга, група от хора трябва да работят по нея, а не само един човек, било то глух или чуващ. Един човек не може да очаква група от глухи хора да приеме това, което той или тя е разработил в книгата, без да се консултира с тях. Важно е да участват хора с увреден слух. Това е техният език, начина на живота им, техният език и те се гордеят с техния език. Покажете на света, че се гордеете с него, това е от значение.

Иван:         С какво се занимавате в сегашната си позиция?

Гари:         Работя като специален съветник на президента в Канадското общество за чуващите. Съобщавам на президента и главния изпълнителен директор за всякакви новини или промени в общинския закон. Аз сътруднича с правителството, информирайки ги за културата и езика на глухите. Аз също така правя препоръки въз основа на моите знания и информация, предоставена от общността за глухите. Давам презентации в цялата провинция Онтарио относно правата на глухите. Също давам презентации на чуващата аудитория, работодателите за правата на глухите, звукизъм и достъпност. Да не забравя да спомена участието си в комисията на ООН по Конвенцията за правата на хора с увреждания, предоставяйки информация и образование за нуждите на нечуващите.

Иван:         Точно преди да започна интервюто ни, ние обсъдихме как нечуващите българи се справят със своето ежедневие. Вие споменахте, че сте имали привилегията няколко пъти да се срещнете с Васил Панев. Можете ли да ми разкажете, как и къде се запознахте?

Гари:         Здравейте, Васил! Имал съм привилегията да се срещна с вас на няколко места, в Япония през 1992 (1991) г., в Австрия през 1995 г., в Монреал, Канада през 2003 г. и в Испания през 2007 г. Много ви уважавам като председател на Българската ассоциация за глухите. Вие ръководихте организацията в продължение на 50 години, и това е достойно за възхищение. Въпреки това, аз мисля, че е крайно време да се обърне внимание на младите и заинтересованите глухи членове в общността, които имат нови идеи и са мотивирани. Важно е да се разпознаят, и да им се позволи да дадат своя принос. Начин на мислене «те не могат да го направят» е неприемлив и не трябва да се насърчава. Спомняте ли си времето, когато ме попитахте дали съм глух и аз казах, че съм? Вие изразихте съжалението си, че съм такъв и аз бях изненадан и казах: Аз съм горд да бъда глух. Горд съм да бъда член на общността на глухите, които също са способни да направят това, което могат чуващите. Наистина е необходимо всеки да се включи и да не ги дискриминирате. Позволете им да растат и да станат полезни членове на обществото. Слушането и говоренето трябва да се оставят настрана – това, което е наистина важно е, те да получават информация чрез езика на знаците, който им позволява да бъдат част от общността. Аз наистина Ви уважавам, и ви подканвам да насърчите всички да се ангажират повече, да се гордеят с тяхната идентичност и техния език. Не мислете, че те не могат да го направят. Крайно време е да промените начина си на мислене от не могат на могат. Съюз на глухите българи може да стане по-силен чрез въвличането на всички глухи хора, борещи се за правата си и техният жестомимичен език да получи признание. Вие не можете сам да ръководите организацията, има много глухи хора, които искат да се включат. Иван и много глухи активисти във вашата страна искат да подобрят нещата за глухите българи. Важно е да отстъпите назад и да проправите пътя за онези, които искат да внесат подобрения. На тях им е необходима вашата подкрепа. Желая Ви всичко най-добро!

Иван:         Някакви последни коментари, които бихте желали да направите?

Гари:                  В заключение, искам да предам важно съобщение на Глухите Българи. Знанието е сила. Важно за всички глухи членове в България да бъдат единни и да работят заедно, за да постигат общи цели. Да събират информация от Световната федерация на глухите (СФГ). Да запазят и да подкрепят дейностите, които Съюза на глухите в България извършва и ще продължава да извършва. Да работят плътно с други организации, Канадската асоциация на глухите, Университета Галодет, като например Взаимно и Н3 чрез интернет. Научете колкото се може повече, научете какви са правата ви. Бъдещето на Глухите деца е изключително важно; те искат да се справят по – добре, да се гордеят със своя жестомимичен език и да имат учител. Учител, който ги учи на това, че всеки глух човек МОЖЕ да се справи, може да работи и да бъде полезен на света. Израза НЕ МОГА не трябва да бъде толериран. Звукизмът не трябва да бъде толериран. Дискриминацията не трябва да бъде толерирана. Да се подтискаш от Глухите хора, особено Васил Панев не трябва да бъде толерирано или приемано.

Работете заедно, бъдете единни и надявам се някой ден, един ден, един от вас да бъде в парламента и го чакам с нетърпение! Запомнете, че има много други по цяла Европа, има в Унгария, Австрия, Англия и Канада, които имат един, мен! Ние можем да го направим! Ти можеш да го направиш! Глухите деца ще ви гледат и ще се вдъхновят. Не позволявайте на мечтите ви да се изпарят заради другите. Българските глухи МОГАТ да го направят. Ти МОЖЕШ да го направиш!

Всичко добро!

Иван:        Благодаря ви Гари, че отделихте време от натоварения си график за това интервю. Имах честта да се срещна с него. Той ме вдъхнови и се надявам, че това интервю ще вдъхнови всички вас.

Гари спомена за толкова много неща. Като парламентарист и Глух защитник, той е вдъхновил толкова много хора на срещи и презентации по целия свят. По време на това интервю научих толкова много за звукизма, дискриминацията и уважението към другите.

Глухите може! Глухите може! Глухите може!

Глухите сега! Глухите сега! Глухите СЕГА!