Що е то – култура на глухите?

Posted by on in Култура

Details

Какво е съдържанието на понятието „култура на глухите“? Възможно ли е думата „култура“ да се свърже с хората, които не чуват? Тези въпроси се задават често.

Истината е, че културата е самото сърце на общността на глухите хора навсякъде по света. Понятията „език“ и „култура“ са взаимосвързани и са се предавали от поколение на поколение между хората с увреден слух.

Общността на глухите не се основава на географска определеност, каквито са например понятията от рода на „чайна таун“ или „италианския квартал“.

Общността на глухите хора е културно определена. В нейното ядро влизат и всички хора, които използват езика на жестовете, ценят историята и културата, и разбират и уважават потребностите на нечуващите.

Езикът и културата на глухите хора съществуват именно за да укрепят тази специфична общност и за да създадат условия, в които всички да се чувстват спокойно заедно.

Културата на глухите дава възможност на хората, които се обучават в училища за глухи, да създадат връзки помежду си, а след като завършат – да поддържат връзката с всички останали.

Повечето от обучените в подобни училища заемат лидерски позиции в общността на глухите – организират спортни мероприятия, обществени събития и т.н.

Тези хора се превръщат в своеобразни гаранти за съхраняването и предаването на тяхната култура не само вътре в общността им, но и на следващити поколения.

Те създават и връзки с роднините на глухи деца и по този начин укрепват и разширяват кръга на общуване на тези деца.

Езикът и културата са взаимосвързани. Езикът е възможност за интелектуално, социално и емоционално израстване на всеки глух човек (дете или възрастен).

Но истинското владеене на езика означава и възприемане на културата, която е вградена в него.

Културата на глухите отговаря на петте социологически критерия, определящи за всяка култура: език, ценности, традиции, норми, идентичност.

Езикът е на глухите е специфичен заради своята визуална култура. Той, както и всеки друг език, има своята лексика и синтаксис. Езикът на глухите има социално приложение, което отговаря на определени правила.

Основното предимство на този език е неговата визуална достъпност. Глухите, както и всички останали хора, имат нужда от ясна комуникация. Именно езикът им дава възможност да се изразяват ясно и да бъдат разбирани ясно.

Училищата и клубовете за глухи хора са важни от една страна заради социалното взаимодействие, което предлагат, а от друга – заради запазването и развиването на Българския жестов език (БЖЕ).

Това създава предпоставки културнота наследство и традициите да се поддържат от поколения глухи.

Всички култури имат собствен набор от маниери на поведение, които се считат за приемливи. Участието на глухите в културни събития също се подчинява на определени правила, а именно: получаване нечие внимание по подходящ начин, като се използва пряк контакт с очи.

Специфичните норми на поведение понякога причиняват културни конфликти между глухите, тежкочуващите хора и нечуващите хора.

Това се случва, когато представителите на някоя от групите не познава специфичните културни норми на другата. Съвсем естествено е това да рефлектира върху възприятиятя и намеренията на другата страна.

Идентичността е ключова характеристика на личността. Принадлежността към която и да е културна група е свързана с приемане и гордост.

Само ако тези условия са налице, прилежащият към културната група може да допринася за нейното развитие.

Комуникацията е безпроблемна за глухите хора, когато общуват в своята група, защото тогава не нуждаят от преводач.

Това е сериозна предпоставка за формиране и развитие на социални умения и лидерски качества. Самоуважението и уважението към другия процъфтяват.

Общонстта и нейната идентичност са добра възможност и за глухите деца да учат и спортуват заедно. В тази общност, културата на глухите е норма и взаимодействието е налице.

Според някои, културата на глухите хора може да бъде насърчавана, когато например децата се включват в Националния туристически събор (годишното събиране на глухите хора в България).

Разбира се, добре е подобен опит да бъде част от живота на детето. Трябва да помним обаче, че културата на глухите хора не се предава чрез спорадични (непостоянни) преживявания.

Културата на глухите е като дишането. Тя е възможна, само ако бъде част от ежедневието.

По-често или по-рядко, на глухите се налага да контактуват с хора, които чуват и които не познават и не следват нормите на общността на глухите.

Поради тази причина понякога за глухите хора е по-безопасно да останат в рамките на своята общност. А това означава в рамките на собствените културни граници.

Независимо колко широка е вашата култура, винаги бъдете подготвени за възможността да бъдете самотници. Особено ако сте в среда, в която има трудно чуващи хора или пък чуващи хора. Т.е. ако средата не е хомогенна – съставена единствено от глухи хора.

В подобна смесена среда, някои от глухите може да се усетят покровителствани от тези, които не са част от културната общност на глухите.

За глухите хора от различни среди е важно да признаят различията помежду си и в същото време да използват и поддържат езика и културата на глухите.

Културата на глухите определя специфичния им начин на живот, дава им независимост и право да вземат решения. Културата на глухите улеснява живота им.

Дава им шанс да разберат, че техният живот не е самотен и изолиран. Когато човек е активен в общността на глухите, той получава и шанса да общува и с чуващите хора и за бъде част от една по-голяма общност. Именно това взаимодействие прави живота пълноценен и смислен.

Културата на глухите идва от сърцето! И както тя се грижи за нас, така и ние трябва да се грижим за нея.