Двама души с клоунски маски нападнаха и раниха глух мъж в Западна Германия и т.н.

Posted by on in Новини

Details

Двама души с клоунски маски нападнаха и раниха глух мъж в Западна Германия

Тридесет и три годишен глух мъж е бил нападнат с нож и ранен в ръката от двама мъже с клоунски маски в Гелзенкирхен, Западна Германия. Двамата маскирани нападатели избягали от местопрестъплението със скутер. През изминалата седмица в Германия бяха извършени няколко от т.нар. „клоунски атаки“. Пак в Гелзенкирхен 14-годишно момиче бе ранено от клоун с бейзболна бухалка. В близкия град Везел двама мъже подадоха жалба в полицията, че клоун ги заплашвал с пистолет и нож. Манията около „клоунските атаки“, подклаждана от социалните мрежи, обхвана през последните седмици САЩ и други страни. Десетки хора се оплакват, че са били преследвани или нападнати от заплашителни клоуни.

 

110-годишен бежанец иска убежище в Германия

В Германия е пристигнал 110-годишен бежанец от Афганистан. Абдул Кадир Азизи, който е загубил зрението и слуха си, е дошъл в Европа заедно с 8 членове на своето семейство. Сега той се намира в приют за бежанци в град Пасау, в югоизточната германска провинция Бавария. Азизи вероятно е най-възрастният бежанец в Европа. Пътуването на 110-годишния мъж от северния афганистански град Баглан до Германия продължило 8 месеца. Старецът понесъл всички трудности стоически. Той издържал с решителната помощ на свои роднини мъже, които го носели на ръце през голяма част от пътя. Азизи няма у себе си документи за самоличност. Всички негови роднини обаче твърдят в един глас, че той е роден на 1 януари 1905 г. Според 60-годишната дъщеря на Азизи баща й бил принуден да напусне родния Баглан, след като талибаните убили трима негови синове.

 

Незрящ мъж работи като фотограф повече от 10 г.

Възможно ли е един незрящ мъж да се превърне в известен фотограф. Барберо, който има само 5% зрение, споделя, че е по-важно да усещаш със сетивата си това, което снимаш, а не да го виждаш. Мъжът е преминал през специален курс, за да подобри уменията си. Той снимал спортисти с увреждания. След този проект хората започнали да гледат на него като на професионалист. Сега фотографът работи с други незрящи хора. Учи ги как да държат фотоапарата и как можеш да снимаш нещо, което на практика не можеш да видиш. Барберо вярва, че не отличното зрение е важно за добрата снимка, а способността да умееш да улавяш точния момент.