Глухите подкрепят Сляпо-Глухите в Несъгласието им на обща Среща

Posted by on in Новини

Details

Димитрия Мудева: Клубът на асоциацията на сляпо-глухите в Пловдив трябва да има свой дом. Тук не е удобно място.
Районът е добър, но комуникацията е сложна за сляпо-глухите.
Те трудно могат да намерят мястото.
Мисля, че правителството трябва да вземе мерки да се намери по-добър дом за сляпо-глухите. Това е наложително!

Деян Славов: ..в тази малка стаичка сме принудени да съберем печатницата на .???.., която издава ежемесечното списание „Звук и светлина“.
Виждате имаме компютър, имаме браилови принтери, ксерокс, цветен принтер и всичко това – цялата дейност тук в тази стаичка.
Като изключим това, че ежемесечното издаване на списанието сериозно внимание трябва да се обърне на това, че нямаме абсолютно никакво място, където да провеждаме най-важната ни дейност, а именно рехабилитационната дейност за сляпо-глухите хора в България.
На предишното място имахме място и за интернатно настаняване, където имахме възможност до 9 души едновременно от цялата страна да бъдат настанени при нас и да бъдат обучавани от нас в нужните дисциплини.
До сегашния момент нито един кабинет имаме, в който можем да извършваме рехабилитационни процедури нито имаме стаи, където да бъдат настанени тези хора.
Отново отправяме апел към община пловдив да се постараят да н и намерят адекватно място за нашите нужди.
За национална представителна организация, защитаваща правата и хората с увреждания.

Джорджия Уолън: Виждам, че клубът на асоциацията на сляпо-глухите.. е много тесен.
В Канада пространството на подобен клуб е много по-голямо.
Имат два етажа??
Правителството отпуска средства постоянно, подкрепящи глухите, слепите, чуващите.
Шокирана съм от това, че Министерството не отпуска средства.

Тодор Минчев: Приятно ми е да се представя!
От дълго време в България нямаше организаця за сляпо-глухите.
По идея на ??? и след много проактивност и действие се създаде.
Спаска ми предложи да работя в организацията, първоначално отказах, но се пробвах в крайна сметка.
Оказа се, че работата със сляпо-глухите е приятна!
И вече 10 години работя с тях.
Преди време имаше пространство, където и имаше достатъчно място за да се настанят хора, да се провеждат обучения.. но в последствие кметът реши, че 10-годишният ни договор е изтекъл.
Сега сме тук в това малко помещение.
Сега търсим подкрепа за по-голямо такова.
Тук обучения не могат да се провеждат, няма как да се настанят хора и т.н.
Надявам се да намерим подкрепа.
Трябва воля и действие и ще има голям успех!
Това е нашият обучител.
Той владее жестомимика отлично.
Той отговаря и за организационни дейности.
Аз отговарям за това да купувам разни неща, дребни ремонти.
Моят началник ми казва къде да отида и аз отивам.
Аз не отговарям за това да ги уча на жестов език.
Имаме двама специални учителя за това.
Те са специалисти.
Аз съм като общ работник, който прави всичко.
Да, аз владея жестовия език за глухите, мога с двете ръце.
Все пак работя тук от много време.
Сляпо-глухитее са много интелигенти, много лесно възприемат.
Повече не мога да ви кажа, нека отидем при учителя ни.
Той има диплома.
Той е специалист, аз съм като общ работник.
Такива като мен, глухи, има 2-ма тук.
Едното момиче е чистачка, а аз – общ работник.
Това е.

Димитър Парапанов: Казвам се Димитър Парапанов

Иван Бургов: Коя организация представлявате?

Димитър Парапанов: Председател съм на националната организацяи на сляпо-глухите в България.

Иван Бургов: От колко години работите?

Димитър Парапанов: тази година правя 20 години.

Иван Бургов: Защо ви преместиха в това помещение? Какво се случи?

Димитър Парапанов: Ние бяхме на 10-годишен договор с общината.
Приключи договора. 2013 година прикючи.
Общината ни намери друго място.
Предложиха това място тук.
Като дойдохме тук, пространстовто беше малко, беше беше трудно за придвижване на сляпо-глухите да дойдат до тук.
Също така мястото е твърде малко, за да имаме голяма дейност.

Иван Бургов: Да, но общината трябва да ви дава по-голямо място, адекватно на това, което сте били. Защо не го правят?

Димитър Парапанов: За съжаление община Пловдив не е социална община. Те не се грижат за хората с увреждания.

Иван Бургов: Това е дискриминация.

Димитър Парапанов: Точно така, дискриминация, но за съжаление общината не помага на хората с увреждания.
Сами можете да видите.
Също така можете да проверите нашата кореспонденция с Общината и техните отговори.
На тях всичко сме обяснили, но за съжаление, Общината не иска да помогне на сляпо-глухите хора в Пловдив и цяла България.

Иван Бургов: Много ви благодаря за интерюто!
Надявам се да ви помогнем.

Димитър Парапанов: Така че давам думата да бъде прочетено писмото.

Жена с микрофон: До община Пловдив.
Уважаеми инженер..
Господинът не може да осъществяваме никаква..

Деян Славов: Първо започваме да правим тест на компютъра.
Ето вижте как става.
Това са точните правила – по тридесет думи и двадесет и девет реда.

Трябва да се направят на компютъра.
Като свършим тук, трябва да го прехвърлим на този компютър.

Преди това трябва да изберем 1-2-3 ..?.

Сега нека пробваме да изберем 2.
Сега автоматично компютъра праща сигнала.

Чакаме.

Деян Славов – преводач: В нашата дейност имаме срещи, играем на шах.
Като постоянно трябва да приемаме сляпо-глухите в България, за да получат специално обучение според техните нужди.
Ориентиране?, обучение по мимика, браилова азбука и така нататък..
Ние продължаваме да настояваме, защото община Пловдив дискриминира нас и това не може да продължи така.

Господин Парапанов, община Плодвив приеха вашето писмо на 22 декември, 2016 година.
Искате да ви предоствим ново място за вашата дейност?
Горепосоченото заявление от 27 януари, 2017 година, комисията е взела следното решение: Неудовлетворява искането за ново помещение.
От 22 декември 2016 година: Г-н Парапанов, не приемаме вашето искане.
С уважение, инж. Димитър Кацарски.

Димитър Парапанов: Колеги, искам да ви кажа днес, че днес поканихме кмета Иван Тотев и инженер Кацарски и заместник-кмета по социалната политика – Тютюков.
За съжаление никой не е дошъл.
Това показва тяхното несоциално отношение към хората с увреждания.
На Тютюков предложихме да ни дадат блок 16 в Тракия.
Там има 2 етажа свободни, където се помещават кметстовто на район Тракия.
За съжалениен нищо не се направи.
Тук.. виждате ли колко е малко помещението това е малко фоайе.
Имаме 2 стаи, където са настанени по 4 човека.
Работим 12 човека – няма никакво място за нашите дейности.
Няма къде да настаним пък хората от България за обучения, за спане, не е възможно да продължим нашата дейност на това място.
Община Пловдив не иска да обърне внимание на хората с увреждания.
Председател Красимир Альов: Здравейте, аз съм председателя на РО-Пловдив на глухите в България.
Дошъл съм да подкрепя нашите приятели от асоциацията на слепо-глухите.
Това което прави общината с тях е меко казано грубо защото това помещение, което им беше предоставено е прекалено тясно за нуждите и да се развиват в тяхната дейност.
Необходимо им е по-голямо място.
Наистина е лошо отношението на общината.
Ето и кмета не дойде да види, но ще имаме предвид Министерството на Република България прие конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Нужно е по-голямо внимание и подкрепа, за да същестуват норамално, да живеят нормално в нашата България.
Ние сме държава от европейския съюз, трябва голяма подкрепа.